Google-ваш ли се?
Това беше риторичен въпрос.
Знам, че го правиш. 
Хайде де, няма нищо лошо в това, всички сме го правили поне веднъж.
Всъщност, искрено бих се учудила, ако никога не си проверявал/а/ какво „чичо Гугъл“ казва за теб.
Без значение какво работиш, дали има нещо в миналото ти, което ти се иска да скриеш от световната уеб мрежа или пък напротив – правиш невъзможното онази снимка с любимата рок банда да бъде сред първите резултати, които Google листва за името ти, би трябвало да се “google”-ваш от време на време, за да си наясно с имиджа ти в интернет.
Защо ти е да го правиш?
Друг риторичен въпрос, но пък е повод да изтъкна очевидното.
Основно защото Google е онази интернет услуга, който ти показва (на теб и на останалия свят) какво хората говорят, виждат и четат за твоята личност. С една дума – предварително се извинявам за PR жаргонa – твоята ОНЛАЙН РЕПУТАЦИЯ.
Така че не ми казвай, че не се интересуваш какво интернет казва за теб!
Освен това, защото Google е онлайн еквивалентът на твоя квартал, умножен милиони пъти.
Така че трябва да се считаш за късметлия, че 70-годишната ти съседка може да сподели само на 3 свои приятелки за онзи път, когато те видя да се прибираш в 4 сутринта в не особено прилежен вид – подозрително чорлава коса и размазан грим. Те, от своя страна, ще обсъдят надлежно съмнителното ти благоприличие или липсата му с поне още 2 госпожи.
И все пак, помни ми думата, трябва да се чувстваш къметлия, че среднощните ти истории (защото те вече ще са се умножили) ще са предмет на дискусия между дузина достолепни съседки.
Сега, представи си, че въпросната съседка – първоизточник на легендите по твой адрес – беше компютърно грамотна. Естествено, нужно е да напънем въображението си, предвид възрастта й и географската ни ширина. Та така, тя е компютърно грамотна и като такава, разбира се, споделя кварталните новини, в които ти имаш главната роля, със своите онлайн приятели. Представи си нейния пост във Facebook, в който се споменава името ти (за назидание на младото поколение) или твоя снимка от онази злополучна сутрин, при това „таг“-ната! Освен това, нямай съмнение, че тя ще сподели всичко това и в любимия си www.forum-baba.com !
В резултат на тези онлайн набези, ти се събуждаш една сутрин, за да установиш, че при търсене в Google за твоето име, резултатите показват някои доста противоречиви коментари…
Добре де, преувеличавам, разбира се! И то доста, признавам си. Но успя ли да си го представиш за момент?
А сега помисли откъде ти дойде всичко това? Мхм, точно от онова сутрешно завръщане след най-хубавата вечер в живота ти – абитуриентският бал!
Ама върви обяснявай на Google, че всичко е едно голямо интернет недоразумение…
*to google: глаголът действително се използва на английски език и буквално означава да използваш търсачката Google за получаване на информация в интернет.
**Когато използвам “Google” в този пост, имам предвид и всяка друга онлайн търсачка, която предпочитате (Yahoo, Bing и др.) Все пак обаче Google е най-популярната за българското онлайн общество търсачка.
————————————————————————————————————–
Euro RSCG 4d Bulgaria is based in Sofia, 18 Ivan Vazov street.
We are specialists in digital strategy and consultant in communication online.
Our clients are the largest companies worldwide such as Carrefour, Volkswagen, Societe generale, Edenred BACB, Eon, Solvay, etc
Our main team comprise of Nicolas Galand, Alexandre Glas, Biliana Bogdanova, Zdravko Totinov, Martin Zhelyazkov.
You can send us an email to contact@eurorscg4d.bg or find us on Twitter @4d_bulgaria
Една политика на „отворено Уеб пространство”
Първата картичка от Париж, която получих когато бях малка, беше черно-бяла с изображението на Айфеловата кула. От тогава определено предпочитам черно-белите снимки. Няколко години по-късно, когато посетих Париж за първи път, си мислех, че градът е като в детските ми представи: Черно-бял, именно заради всички тези красиви картички, които получавах у дома. В паметта ми те бяха като референция за приказния град…
И ето че, рано сутринта се качвам в асансьора. Превъзбудена от началото на работния ден, като всички в офиса, се насочих към бюрото и компютъра си. Тази цветна обстановка ми напомни отново за приказката, в която живеех, когато бях в Париж. И ето че, сърфирайки из Интернет в търсене на свежи идеи, попадам на Черно-белите снимки на Студио „Аркур” и какво да видя, всички онези толкова познати лица…. Е да, естествено, в паметта ми изникнаха толкова спомени от Франция. Но сърфирането из Интернет не беше просто приятно прекарано време, а истинско упражнение за мозъка ми. Не мога да спра да мисля за всички тези хора, които като мен, сърфират из Интернет, скачайки от сайт на сайт, четейки само това което им се струва интересно, и това с цел да се потопят в неизчерпващото се богатство от информация, но не само !
Обществото, в което днес живеем и чиито ценности създаваме, ни дава неограничената възможност да обменяме и споделяме всяка информация, която ни се струва интересна. В крайна сметка, към това споделяне на опит и мнения се стреми нашият дигитален развиващ се свят, а ние сме главните актьори и зрители.
Просто се чудя как и кой контролира този напредък и как се измерва влиянието на този дигитален обмен? Може би чрез налагане на някои ограничения?
Естествено, вече съществува и функционира система от ограничения, чиято цел е да защитава авторските права, но същевременно е в противоречие с този безплатен и неограничен обмен, за който вече говорихме.
Студио Аркур е един чудесен пример за компания, която знае как да управлява това “отворено Уеб пространство” и наложи иновативна политика за това. След анализ на онлайн процесите за споделяне на информация, те разбраха, че ограниченията не са в състояние да възпрепятстват свободното използване на техните продукти – черно-белите портретни снимки, а точно обратното, може да предизвикат противоположен ефект. Както казват хората: “Забраненият плод е най-вкусен”. Ето защо Студио „Аркур” решиха да публикуват в „ онлайн пространството” колекция от най-известните им портретни снимки под Лиценза „Creative Commons”. Всъщност, този лиценз задължава потребителите, всеки път, когато използват снимки, или други продукти на различните компании, да цитират името на автора.
И ето, че се превръщаме в зрители на Уеб пространството, което непрестанно се адаптира. Ами ние, потребителите, адаптираме ли се? Не можем да очакваме, че другите потребители ще уважат авторските права на компаниите, просто защото, често пъти дори не обръщат внимание. Ето защо Лицензът „Creative Commons” е правилният път за подтикване на потребителите към респектиране на авторските права. Не знам дали ще се съгласите, но поне според мен стратегията им е повече от страхотна, поне изглежда по-ефективна спрямо старите ограничителни практики. И същевременно, нека се позовем на златното правило за свободния обмен в Интернет пространството. В крайна сметка, просто помислете… и ако решите да препратите тази статия на някого – спомнете си за авторските права – и моето име… Александра Льомоан. ————————————————————————————————————–
Euro RSCG 4d Bulgaria is based in Sofia, 18 Ivan Vazov street.
We are specialists in digital strategy and consultant in communication online.
Our clients are the largest companies worldwide such as Carrefour, Volkswagen, Societe generale, Edenred BACB, Eon, Solvay, etc
Our main team comprise of Nicolas Galand, Alexandre Glas, Biliana Bogdanova, Zdravko Totinov, Martin Zhelyazkov.
You can send us an email to contact@eurorscg4d.bg or find us on Twitter @4d_bulgaria